За Болестта, като Учител…

Из “Канон за Здравето” на Станчо Станев

Когато хората се разболеят, обикновено гледат на Болестта, като на нещо лошо и   неприятно, като на нещо, което трябва да изтърпят и от което трябва да се отърват по някакъв начин, колкото може по-бързо.

Чувствата които ги обземат по отношение на Болестта са на злоба и ненавист и обикновено казват за нея: „От къде ми дойде тази болест на главата?” или „Баш на мен ли се падна да се разболея?”, „Точно сега ли трябваше да се разболея” и други подобни.

Както вече знаем, Човек започва да има проблеми със собственото си Здраве, когато наруши Хармонията вътре в себе си и с Вселената, тоест, ако позволи да има лоши и неконтролирани мисли, емоции и дела. Така, той сам създава условия за появата на болестта, така той предизвиква това и нейната поява в живота му става закономерно.

Болестта е всъщност знак, че нещо не е наред и че нещо сме сбъркали – малко преди появата и. Болестта е приятел, който идва за да ни каже, че сме допуснали грешка или поредица от грешки. Приятел, който идва да ни посъветва да спрем и да се позамислим върху това къде, кога и как сме допуснали тези грешка и да ги оправим. Приятел, който идва да ни помогне, да преодолеем случилото се. И да продължим напред.

Болестта е в крайна сметка един Учител, който идва за да ни научи да не допускаме повече такива грешки. Да ни помогне да осъзнаем, че не можем да допускаме да имаме лоши мисли, емоции и дела и това да остане без последствия. Да ни научи, че не може да нарушаваме Хармонията вътре в нас, с другите и с Вселената и това да остане ненаказано. Да ни научи да бъдем добри.

Обикновено обаче, Човек не се замисля върху тези неща. Той страда от болестите си и обвинява за това лекарите, здравната реформа, лошото време, течението на което е стоял, безпаричието, правителството и кого ли още не. Всички са виновни за неговата болест, само не и той. Винаги търси причината извън себе си.

DC4300 Digital Camera

Естествено е, че не я намира. Тя не е там! Тя е в него. Трябва да погледне в себе си и там ще открие причината за нарушеното си Здраве. Там ще намери и лекарството. И сам ще си помогне. Никой друг не може да стори това вместо него. Временно успокояване на проблема може, но трайно лечение – не, ако не се премахне причината.

За да бъде Човек здрав, трябва да приеме болестта като знак, като Учител, като приятел, който е дошъл да му каже, че е допуснал грешка, да му помогне да се позамисли и да си оправи грешката. Човек не трябва да изпитва злоба към болестта а Любов. Да, да приеме болестта с Любов, защото е дошла да му помогне, да му даде един урок и да и благодари за това. Тоест, да благодари на Учителя за помощта и съдействието.

Ако Човек не разбере това и не го направи Болестта ще идва многократно да чука на неговата врата и да напомня за себе си. До тогава, докато той не се замисли най-накрая за това, което става, за причините, които пораждат болестите му.

Рано или късно, този ден идва.

При едни по-рано, а при други по-късно.

Въпрос на израстване!