За Изцелението ни – като за Път

Из “Канон за Здравето” на Станчо Станев

Когато хората говорят за Здравето, обикновено те имат предвид единствено и само състоянието на своето собствено Здраве или Здравето на своите близки. Те гледат на него, като на нещо, което касае само и единствено самите тях. На Здравето, добро или лошо, те гледат, като не техен личен проблем, на нещо затворено в техния тесен, личен кръг.

Човек обаче, не живее сам и изолиран от света. Той е част от много и различни общности, сред които живее и с които е свързан по някакъв начин. Това са неговото семейство, приятелите му, училището и университета в които учи, службата в която работи, населеното място и страната в които живее, континента на който са разположени те, планетата, която населяваме и в крайна сметка Вселената в която са разположени всичките тези общности. Човек живее в тези общности, в тази Вселена и като част от тях, трябва да бъде в Хармония с тях, да се чувства като част от това всеобщо цяло, да пулсира в неговият ритъм.

Здравето на всеки отделен Човек, добро или лошо, зависи единствено и само от него. Зависи от това, до колко той живее в Хармония с всички останали хора, същества, общности и със самата Вселена в крайна сметка, като обединяващо понятие.
Хармонията обаче, няма да е пълна, ако не е насочена и към самият него, към неговата вътрешна Вселена, към неговият вътрешен Микрокосмос.

Ако Човек живее в Хармония с тях, той ще ще се чувства добре и ще се радва на отлично Здраве. Ако обаче, нарушава тази Хармония по някакъв начин, осъзнато или неосъзнато, то неговото Здраве няма да е добро и той ще има здравословни проблеми. С други думи казано, ако Човек има някакви здравословни проблеми, това означава, че по някакъв начин е нарушил Хармонията в отношенията си със заобикалящите го и към самия себе си. Това се отнася както за всеки отделен Човек, така и за всеки отделен елемент от всяка една общност, за всяка частичка от Вселената.

За да бъде в Хармония с тях, Човек трябва да излъчва Любов, към Вселената и всички населяващи я видове. Да обича и приема всички, такива каквито са, със всичките им слабости и грешки и независимо от нивото на което са, да ги чувства, като част от себе си. Да обича и приема и себе си, такъв какъвто е, с всичките си слабости и грешки. Да приема, обича и уважава всички, като Божествени творения, като част от Бог.

Обикновено, Човек нарушава тази всеобща Хармония със своите отрицателни и неконтролирани мисли, емоции и дела. Към когото и да е, дори и към самия себе си. Наличието на каквото и да е заболяване, говори за нарушена Хармония. Колкото е по-тежко заболяването, толкова по-силно е нарушена Хармонията на даденият Човек с останалите и със себе си. Ако нарушението се повтаря и продължава да се повтаря често, то заболяването става хронично.

Съвършеното Здраве изисква съвършена Хармония. На Човека, към Вселената, към всички. Съвършена Хармония, изискваща безпрекословна Любов на всеки Човек, към Вселената и към всички. Съвършена Хармония, изискваща липса на каквито и да е било отрицателни мисли, емоции и дела. Съвършена Хармония се създава от съвършения Човек. А той има съвършено Здраве.

Всеки Човек, трябва да се самонаблюдава и контролира да не допуска в себе си наличието на каквито и да било отрицателни мисли, емоции и дела, тоест да се стреми към съвършенството. Така той постепенно създава около себе си съвършена Хармония и малко по малко обезпечава съвършеното си Здраве.

Хармонизирайки себе си и своето тяло с Вселената и всички населяващи я видове, Човек всъщност се доближава до Бог, влиза в Хармония и се слива с него.

Така всъщност, Изцелението ни е Път.

Духовен Път на Хармония и Единение с Бог.