За Изцелението, от Древността до днес…

Из “Канон за Здравето” на Станчо Станев

През хилядолетната история на човечеството Здравето винаги е било един от най-важните въпроси които са вълнували човечеството. През всички епохи, общества и народи са съществували определени схващания и умения за това, как да се съхранява и възстановява Здравето. Как да се подобри и продължи Живота.

Съществуват множество древни лечебни школи, като по-известните между тях са: китайска, индо-тибетска, асиро-вавилонска, древно-египетска, древно-гръцка, арабска и разпространените по нашите земи тракийска, прабългарска, богомилска и други. Коя е най-древна от тях не се знае, но изследвайки ги можем да открием общото в техните разбирания.

В Китай, Индия, Тибет, Египет и Елада например, са съществували еднакви разбирания за Здравето на Човека и причините за неговото нарушаване. Всичките те са възприемали Човека, като неделима част от Вселената и подвластен на Вселенските закони и енерго-информационният обмен вътре във Вселената.

Всички древни лечебни школи са вярвали че Здравето на Човека е зависимо от съотношението и състоянието на изпълващите го „стихии и течности (сокове)”. Стихиите, това е разбирането на древните медици за влиянието върху Човека, което са оказвали Първоелементите (Стихиите) от които е създадена Вселената.

В Китай това е Теорията за Петте Първоелемента (У Син), която включва елементите Дърво, Огън, Земя, Метал и Вода. Според тази теория, тези Пет Първоелемента отговарят на Петте Органа, на Петте Емоции, на Петте Състояния, на Петте Сезона, на Петте Вкуса и.т.н.
В Индия и Тибет древните лечители са се базирали на Теорията на Трите Главни Първоелемента – Вятър (Вата), Огън (Пита) и Вода (Капха). В Древен Египет и Предна Азия (Шумер, Асирия и Вавилон) пък са се ръководели от Теорията за Четирите Основни Жизнени Сока, които отговаряли на Първоелементите Вода, Земя, Огън и Въздух.

В Древна Елада пък е действала Теорията за Четирите Изначални „Корени на всички неща”, които отговаряли за Първоелементите Въздух, Вода, Огън и Земя. В Персия и Сирия пък водеща роля е имала Теорията за Четирите Първоначални „Жизнени Дейности”.
Другото важно разбиране на древните лечебни школи, както вече писах е било за основните „жизнени сокове” (течности). Това било нещото, което изпълвало както Човешкото тяло, така и Вселената и всичко живо.

В Китай, това било обяснявано чрез Теорията за Жизнената енергия Ци (Чи), в Япония са я наричали Ки, в Индия и Тибет, са вярвали и ползвали Теорията за Жизнената енергия Прана, в Древен Египет и Предна Азия (Шумер, Асирия и Вавилон) са вярвали в Теорията за „Невидимата Светлина”, в Древна Елада водеща роля е имала Теорията за „Жизнената Пневма”, включваща в себе си храната, водата и дишането. В Персия и Сирия също са се ръководели от Теорията за „Жизнената Пневма”.

Човекът в крайна сметка е космическо същество, явяващо се като плод на Разума Вселенски на Земята, като негов представител и проводник на Божествената енергия. Така най-лесно могат да се разберат причините за наличието или отсъствието на Здраве в даден Човек. До колко той е добър проводник или лош. До колко са освободени неговите енергийни пътища (меридиани) за които говори китайската медицина.

Голяма част от лечебните знания са били съхранявани и предавани в храмовете. Именно там се развивали такива учения за Човека и Космоса, като астрология и медицина. Като правило храмовите лечители произхождали от висшите жречески касти. През тези времена обучението по медицина се смятало за част от обучението на жреца. Не бива да се забравя също така, че на изток такива хора обикновено са се занимавали с енергийно практики, като Цигун и Йога, които култивирали и развивали в тях паранормални психически възможности.

Имайки в предвид цялостното виждане на човешкото Здраве, сред лечителите в древността е нямало такава тясна специализация сред тях. Те били специалисти по Цялостно Човекознание. Те сами диагностицирали и изцелявали почти всичките известни по онова време заболявания. Те ИЗЦЕЛЯВАли Човека, тоест правели го едно ЦЯЛО, а не лекували примерно неговите „уши, нос и гърло”. Те разчитали предимно на личният си опит и знания.

Всичките древни лечителски школи, като тибетската, китайската, индийската, индианската, египетската, персийската, тракийската, както и изключително ценните схващания и лечебни практики на Богомилите по българските земи и на тези описани от Учителят Петър Дънов, въпреки, че са създавани на различни места из Планетата Земя са изградени на базата на общи принципи, имат общи разбирания относно причините за наличието на Болести и както видяхме доста еднакви методи на лечение. Всичките древни лечебни школи са наблюдавали Човека и Вселената, търсейки връзка с Хармонията между тях, което винаги се е отразявало директно върху Здравето на Човека.

Сред лечителите – езотерици има ясно осъзнаване, че тези висши лечителски методи не са създадени от хората, а са им дадени на определен етап от развитието им от по-висши разумни същества. Това обяснява появата им в долу горе едно и също време, както и сходствата между тях. Счита се, че в тези древни времена пилоти от НЛО са се спускали при нашите далечни предци и са им предали различни разбирания и лечебни методи.

Самите народи потвърждават това, като в своите митове и легенди казват че лечебните както и другите знания са били получени от техните божествени покровители. Също така при наличието на някакъв здравословен проблем, хората казвали че болестта им е пратена защото са разгневили боговете по някакъв начин и те ги наказват. Често те са възклицавали така: „Господи защо ми прати тази болест?”
Както се вижда, хората още в древността са осъзнавали тази зависимост и са се стремели да я спазват, да живеят по-близко до природата и да се стремят да бъдат в Хармония с нея и с другите хора. С други думи казано, те се стремели да бъдат в Хармония с Божественото. Още от древността хората обяснявали своите проблеми така: „Ето на сгреших и Бог ме наказа”. Трябва да се замислим над тези думи.

Тогава хората са се радвали на Красивото и Доброто. Търсели са ги около себе си, търсели тяхното присъствие в живота си! Имали са нужда от тях.

Опитвали са се да излъчват доброта към заобикалящия свят и обикновено при среща казвали: Добър ден! Добра среща! Бог да те пази! Дай Боже ! и още много такива подобни изрази.

Дори и на непознатите!