За Любовта…към себе си…

Из “Канон за Здравето” на Станчо Станев

Много често хората са необяснимо зле настроени към самите себе си – мразят се, не се обичат, постоянно си търсят различни слабости и грешки, не се приемат такива, каквито са, не се харесват, самообвиняват се за минали неща и какво ли още не. Това, както вече знаете, им донася в последствие множество проблеми.И се сърдят на другите…

Много от нашите съвременници са чували, че трябва да обичаме себе си, че трябва да мислим положително, но това често се оказва само като теория. Не знаят как и не могат да го приложат успешно на практика в живота си. Така, ако те успеят да приложат наученото в живота си, ще усетят истинската сила на знанията.

За много хора се оказва изключително трудно, когато се погледнат сутрин в огледалото да си кажат сами на себе си: обичам те, харесвам те, приемам те такъв какъвто си (такава, каквато си). Как искат тогава после другите хора да ги харесват, обичат и приемат такива, каквито са.

Не бива да се забравя, че Човек е Божие създание и тогава, мразейки себе си ние всъщност мразим едно Божествено творение, мразим Бог. Знаете, ченямаме право на това и че,ако го правим рано или късно ще си получим заслуженото. Нямаме право да мразим нито себе си, нито когото и да е било.всички хора, освен Божествени създания, са наши братя и сестри, които трябва да обичаме.Както себе си!

Това е Божествената страна на въпроса, но има и друга – моралната.Ще ви запозная и с нея.Защо трябва да се обичаме и да се приемаме, такива каквито сме? Защо нямаме право да сме недоволни от себе си а да се мразим? Ще ви дам няколко примера и вие ще ме разберете лесно…

Има много хора, които поради здравословни проблеми лежат приковани за леглото години наред. Тяхната най-голяма и единствена мечта е да могат да направят поне една крачка сами. Поне една единствена крачка! Но не могат!

А ние можем!

Има много хора, които поради здравословни проблеми лежат приковани за леглото, поставени на командно дишане.Тяхната най-голяма и единствена мечта е да могат си поемат поне една глътка въздух сами…Поне една единствена глътка! Но не могат!

А ние можем!

Има много хора, които поради здравословни проблеми са загубили своето зрение.Тези хора, години наред, всеки ден си мечтаят поне за малко да зърнат Небето и Слънцето. Поне за малко да погледнат сами със своите очи…Но не могат!

А ние можем!

Можем и още много други неща, които тези хора не могат. И въпреки това се мразим…Необходимо ли е да стигнем до тяхното положение за да разберем, че трябва да сме доволни от това, което имаме, да се обичаме, да се приемаме такива, каквито сме и да се радваме на живота. Важно е да оценим, това което имаме и да му се радваме. Да го приемаме с благодарност.Длъжни сме да го направим. Ако можеха, те щяхя да ни го кажат…Да се опитат да ни убедят…

Нека да го направим тогава!

Заради самите нас…и…заради тях!